От древни времена хората са вярвали в свещената сила на растенията. Ето защо има много митове и легенди за цветята. Някои от тях са приети като символи, талисмани или амулети. С интересна история е и нежното ЛАЛЕ
Латинското наименование на цветето идва от думата „дулбаш“ – турска чалма, по-късно става „тюрбан“, а персите го наричат lala /превод на български – лале/. Първите сведения за лалето са свързани с Персия, където със съвършената си форма и нежни пъпки вдъхновило поетите. В едно персийско предание се разказва за лудо влюбен мъж, който се самоубил, защото го разделили от жената, пленила сърцето му. От капките кръв поникнали чудно красиви алени лалета. За това до ден днешен някои считат лалето за символ на споделена любов.
И досега едно от най-популярните женски имена в Иран е Лале. Като символ на непресъхващото творческо начало най-красивата улица на съвременен Техеран — център на театралната бохема, се казва Лале зар.
В Турция всяка година се провеждали празник на лалето. Цветната фиеста е била доказателство за любовта на султана към неговите жени. На този празник представяли най-красивите сортове лалета, обяснявали нежните им имена и символичните им значения, свързани с любовта им към него.
Германският посланик в Турция пренесъл първите луковици в Аухсбург през 1554 г. Той открил това цвете при едно от пътуванията си из страната. Постепенно лалето се разпространило в много европейски страни. Търговци от Венеция докарвали все по-големи количества луковици от турските градини. Лалетата вече украсявали аристократичните паркове и дворовете на най-богатите. Сред любителите на нежното цвете били кардинал Ришельо, Волтер, австрийският император Франц II и френският крал Людовик XVIII. Известният учен Клюзиус изпращал от Виена лалета в Англия, а по-късно ги пренесъл и в Холандия. Той колекционирал всички известни по онова време сортове и успял да привлече още съмишленици, като снабдявал приятелите си с луковици.
В Холандия увлечението по лалетата достигнало невероятни мащаби. Много скоро спекулантите натрупали състояния, а градинарите създавали невероятни нежни разцветки. Станало обичай на новите сортове да дават имена на короновани особи, известни личности или градове. За една-единствена луковица от сорта „Сенпер Аугустус“ са плащали 13 000 гулдена, цяло състояние за онова време. А за една „Вицекрал“ — 2 коли жито, 2 коли ръж, 2 тлъсти вола, осем прасета, 12 овце, вино, 4 бъчви бира, 2 бъчви масло и половин тон сирене, дрехи и сребърни съдове. Борсовите спекулации с цените на луковиците от лалета въвличали все повече хора. Холандското правителство забранило със закон всякакви сделки с цветните луковици, за да се сложи край на тази ситуация.защото за кратко време лалетата се превръщат от лускозна стока, в причиниел на масови фалити Цените не са били реално изражение на стойността на растението, а резултат от масовата еуфория.
Балонът се спукал и на пазара настъпила масова паника. Много от търговците останали държатели на контракти за покупка на лалета на цени, десетки пъти над пазарните, а други се оказали притежатели на луковици, които стрували частица от състоянието, което са били платили за тях.
В крайна сметка властите се опитали да се намесят, като обявили за невалидни всички контракти, сключени преди ноември 1636 г. Последващите тази дата се приело да бъдат платени на 10% от предварително уговорената цена.
Въпреки това цените продължили да падат. В Амстердам съдиите отказали да уважат контрактите, приемайки ги като хазартна дейност. Съдът не приема хазартните дългове като валидни пред закона и съответно не били налагани принудителни плащания по тях.
В резултат на т.н. „Tulip Craze“ много хора остават разорени, притежавайки растения, които вече не стрували нищо. Търговията в Холандия като цяло също понася сериозен удар и възстановяването й е отнело дълъг период от време.
Билколечителите от Китай твърдят, че и лалетата лекуват. В своята практика те използват луковиците на цветето и премахват болката във върховете на пръстите на крака, причинена от ухапване или ужилване от насекоми. Използват се леко смачкани части от свежи луковички, като се прикрепят върху засегнатия участък за бързо и ефективно действие. Като лапа се слагат свежи и намачкани листа от лале и при абцеси, за да се изтегли гнойта.
Българското название „лале“ произлиза от турски и персийски, латинската „tulipa“ – от турската дума „тюрбан“. Родината на лалето е Азия и там то расте в диво състояние. Точно като любовта, не мислите ли?
Твърди се,че лалетата с различни цветове носят собствена символика:
Червените лалета са най-силно свързани с истинската любов.
Лилавите лалета символизират кралско достойнство и почит.
Смисълът на жълтите лалета представлява безнадеждна любов към момента с общ израз за весели мисли и слънце.
Белите лалета се използват в знак на достойнство и да се изпрати послание за прошка.
Пъстрите лалета са сред най-популярните сортове и изразяват преклонение пред красивите очи.
Има едно място в Холандия,което привлича милиони туисти само от март до май. Тогава цъфтят цветята в парка Кьокенфох, една от най-големите градини в света. През последните 3 години посетителите надвишават ежегодно един милион от цял свят. Те посещават парка, за да видят повече от 7 милиона цветя и да направят красиви снимки на тематичната цветна мозайка.
Паркът Кьокенфох се намира в град Лисе, югозападно от Амстердам. Разположен е върху площ от 32 хектара. Историята му започва през XV век, когато земите, върху които се намира, били ловна територия, покрита с гори, част от имението на прилежащия замък Тейлинген, днес в руини. Кухнята на замъка се снабдявала с билки, плодове и гъби от гората, откъдето и името на днешния парк, буквално кухненска градина.
По-късно имението преминавало в различни владения. През 1641 г. тук се оттеглил морският капитан Адриан Блок и си построил сегашния замък Кьокенхоф. През XIX век барон и баронеса Ван Паланд поръчали на ландшафтните архитекти Ян Давид Зохер и сина му да изработят проект на градината край замъка. Те приложили принципите на английското паркостроене.
През 1949 г. група производители на цветя решили да организират на територията на парка изложение на цветя. Паркът отваря врати за първи път 1950 г., а изложението веднага се радва на успех – посетено е от 236 000 души.
Всяка година цветната експозиция в Кьокенхоф има тема. Специално за случая се създава мозайка от цветя..
Другото място в Европа,което ежегодно привлича много туристи е Истанбул
Всяка година април е месец на лалето в Истанбул. Турският мегаполис се превръща в цветна приказка с милиони засадени луковици, които цъфтят из парковете, градините и хълмовете му.
През 2017 г.за фестивала бяха засадени 26,5 милиона лалета от над 160 вида из целия град. Всяко следващо островче изненадва с нови форми, светове и комбинации.
Кога цъфтят лалетата в Истанбул?
Зависи от времето, но обикновено първите пъпки се отварят в края на март или началото на април, като цветната феерия продължава няколко седмици.
Кога се провежда Фестивалът на лалето?
Обикновено се провежда между 1 и 30 април, като не е нужно да се съобразявате с конкретни дати. Изберете си дата през април и се насладете на красотата в следните паркове
Емирган парк (Emirgan Korusu) – със своите цветни павилиони, милиони лалета и невероятни гледки към Босфора е една от основните локации на фестивала. През април на открита сцена в парка се провеждат и безплатни концерти, демонстрации по традиционни турски изкуства, калиграфия, стъкларство, фотографски изложби.
Гьозтепе парк (Göztepe) – Друг център на фестивала, но в азиатската част на Истанбул, където също се организират много събития.
Бейкоз (Beykoz Korusu) – Още един зелен рай в азиатската част на Истанбул, където можете да се отдадете на лежерни разходки по брега на Босфора.
Гюлхане парк (Gülhane) – Над милион лалета биват засаждани тук всяка пролет.
Площад Султанахмет – Площадът пред джамията Султанахмет се превръща в килим от лалета.
Йълдъз парк (Yildiz Park) – Този парк някога се е намирал в близост до двореца Йълдъз, откъдето носи и името си. Бил е ловен парк на султана, а днес е отворен за посетители. Характерни за него са многото дървета, както и едновремешните османски беседки.
Хълмът Чамлъджа (Çamlica) – Малко известен сред туристите, но любим на местните, хълмът Чамлъджа е ващата дестинация, ако сте готови да се справите с малко стръмно. По него също ще видите много лалета, а от върха ви очаква невероятна гледка към Истанбул.
Вижте и най-добрите екскурзии за Фестивала на лалето в Истанбул: Екскурзии и почивки в Турция
